Вредни примеси в питейната вода
Чистата H2O не се среща естествено. Природната вода съдържа органични,
неорганични и биологични примеси, чийто състав и концентрация се
определят от местоположението на водоизточника и антропогенните фактори.
Чешмяната
вода трудно може да се нарече годна за пиене, което до голяма степен се
дължи на незадоволителното състояние на водопроводите и екосистемата
като цяло. Недостатъчно пречистената вода, ако се консумира редовно,
може да причини непоправима вреда на човешкото здраве.
Активни неметали във вода
Водата от всеки природен източник съдържа химически елементи в горния десен ъгъл на периодичната таблица - неметали. В определени количества активните вещества са необходими за нормалното функциониране на организма.
Флуорид - Превишаването на нормалното съдържание на F съединения в питейната вода предизвиква флуороза, заболяване с ендемичен характер. Хроничната интоксикация води до деформация на опорно-двигателния апарат.
Хлор - В качеството си на дезинфектант Cl прави водата подходяща за битова употреба. Консумацията на хлорирана вода е съпроводена с понижаване на имунитета и поява на заболявания на сърдечно-съдовата система.
Бор - Повишеното съдържание на В във водата предизвиква нарушения в работата на бъбреците и черния дроб. Особено внимание трябва да се обърне на качеството на питейната вода по време на бременност - интоксикацията е изпълнена с нарушения в развитието на плода.
Йод - Най-често срещаното заболяване, свързано с прекомерното съдържание на I в питейната вода, е хипертиреоидизмът (базедова или токсична гуша). Симптомите на отравяне включват изпотяване, повишено слюноотделяне, подуване на лигавиците.
Арсен - Излишък на отровни съединения в питейната вода - причина за нарушения в сърдечно-съдовата система и панкреаса. Продължителното излагане на Ас води до ракови изменения на кожата.
Метали в чешмяна вода
По-голямата част от солите на тежките метали навлизат в естествените водоизточници по антропогенен път - в резултат на дейността на преработвателни предприятия и топлоелектрически централи и наводняване на минни изработки.За да се избегне отравяне с вредни вещества, не се препоръчва използването на питейна вода от естествени водоеми, кладенци и сондажи без предварително пречистване, особено в индустриалните райони на страната.
Желязо
Нормата за съдържание на Fe в питейната и битовата вода е 0,3 mg/l. Желязото значително влошава органолептичните свойства на водата и уврежда водопроводното оборудване, отоплителните уреди и водонагревателните устройства.
Основните източници на метала в естествените водни басейни са промишлените отпадъчни води и подземните води на местата, където са открити желязосъдържащи минерални образувания. Системната консумация на течности с необичайно високо съдържание на желязо води до стомашно-чревни разстройства, кожни алергични реакции и нарушения в работата на ендокринната система като цяло.
МанганMg, заедно с Fe, е често срещан "замърсител" на природните водни източници. Тежкият метал попада във водите с отпадъчните води и подземните потоци, включително с минералните соли на торовете, продуктите от излугването на мангановите руди и разлагането на растителните организми.
Максимално допустимата концентрация на манган в централизираната водоснабдителна мрежа е 0,1 mg/l. Високото съдържание на веществото в питейната вода води до отравяне на организма. Токсичният ефект на политропната отрова провокира
Наличието на Pb във водата в централните водоснабдителни мрежи се дължи на наличието на оловни елементи в старите тръбопроводи. В резултат на корозията металните частици попадат в чешмяната вода и по-нататък - в апартаментите. Концентрацията на оловни съединения според изискванията на SanPiN не трябва да надвишава 0,03 mg/литър.
Изключително токсичното вещество се натрупва в организма при редовна консумация на микроскопични дози и причинява тежко отравяне. Първите признаци на интоксикация са главоболие, замайване, загуба на апетит, гадене. Липсата на своевременно лечение води до влошаване на симптомите, до летален изход.
Соли на твърдосттаТвърдостта на водата се влияе от съдържанието на разтворени соли на алкалноземните метали - калций и магнезий. Според нормите на SanPiN оптималната концентрация на Ca2+ и Mg2+ е 1,0-2,0 mg-eq/литър. Постоянното използване на твърда вода за питейни, хигиенни и битови цели води до редица нежелани последици.
Излишъкът на соли в питейната вода провокира появата на уролитиаза, заболявания на опорно-двигателния апарат, намалява имунитета на кожата. Незаменимият "спътник" на металите - котленият камък, води до намаляване на експлоатационния живот на водонагревателните съоръжения и домакинските уреди.
Стандартите за консумация на течности са индивидуални и варират в зависимост от възрастта и начина на живот на конкретен човек, както и от климатичните характеристики на района на пребиваване. Традиционно, за пълното функциониране на всички системи на тялото, СЗО препоръчва да се пие около 1,5-2 литра вода дневно - чиста, вкусна, абсолютно безопасна за здравето.Утаяване и кипене
Най-достъпният метод за пречистване на вода за битови нужди е преваряването. Преди това чешмяната вода се утаява в продължение на няколко часа, за да се отстрани газообразният хлор. Процедурата ще бъде по-ефективна, ако течността в съда се разбърква системно.
Преваряването на чешмяната вода помага да се отървете от вирусите, бактериите и патогенните микроорганизми.
Филтриране в домакинството
Филтрите могат да бъдат разделени на следните групи:
пречистване от суспендирани твърди вещества;
премахване на неприятни миризми;
отстраняване на токсични примеси;
За да може филтърната кана или филтърният накрайник ефективно да се справят с примесите, е необходимо касетата да се сменя стриктно в съответствие с експлоатационните изисквания на производителя.
Комплексните филтри са предназначени за допълнително пречистване на чешмяната вода от замърсители, които не са отстранени на етапа на централизирано пречистване на водата и са "прихванати" по време на транспортирането до крайния потребител.
Филтриращите системи решават паралелно 3 задачи:
Пречистване от механични примеси и патогенни микроорганизми.
Омекотяване на водата (намаляване на концентрацията на соли за твърдост).
Дехлориране.